– Я да ви разкажа сега и за доброто и
злото, дето шетат по земята. Искате ли?
– Да! Да! – почти едновременно извикаха децата.
– Добре. Доброто и злото си приличат, а междата
между тях е много тънка. Затуй очите често ги бъркат. Злото владее там, где няма правда и любов между людете.Ама доброто е по-старо от него.
– По що се познава доброто, мамо? – попита синът ѝ.
– Човек тъй е устроен, че се ражда с добрината и злината в кръвта. Важно е кое ще се вкорени у
него. Ама в надпреварата кой по има и кой по може,
кога го нагази завист и тъмнотия, човек се променя. Прекатури се нещо в душата, нажежи се… Само
в детско сърце злина няма – въздъхна Рада. – Усещам,
ще ти се да разделиш людете. На една страна добрите, на друга – лошите. Добрият човек, от мен да знаеш, е сърце милостиво. Знае меки думи да реди, дето
се топят като масло. Той за болежки чужди души не
разпитва, не човърка в раните им. Умее да види как
лъч милува дюля и как звезда се къпе в сребърни
менци. И мравка ще види, кога се мъчи да премине
сърдита река, и ще ѝ помогне. И счупен гръбнак на
котка ще оправи. Костите му със светлина са пълни.
Лошият пък трендафил за око разменя. Сърцето му
– с цигански тръни заградено. Затуй извивка на песен го не досяга. И на звяр понякогаж прилича. Лошият служи на себе си, добрият – на другите. По туй
ще ги отличиш един от друг.
– Злото може ли да се победи? Може ли злият
добросторник да стане?
– Злото е силно, ама не векува, чедо. Чувал си, че
мечка с тояга се не бие. Кожата ѝ с хитрост се взема. Студенината с огниво се бие. А злото – само с
добро. И на душманин се дава светило, та да усети
благината му. Съвестта му да се пробуди и да поиска да излезе от мрачината.
– А добрината иска ли награда? – попита Мария,
прехапвайки устни.
– Тука, на земята, не всяко добро стига до отплата. То горе си има небесен тефтер, дето всичко се
пише. Има кой да тегли калема накрай и да въздаде според делата – отвърна Рада и се замисли: „Щом
въздух и вода са ни даром дадени, що на дузина само
един е милозлив? Що не стига на людете и ги кара да
се боричкат и лоши да стават? Могат ли да си харижат лошотията и с добрини да се надпреварват? Кой
прави първата крачка към добротията? По-силният
или по-умният? Или по-милозливият?“
Из “ Обич“, Ивелина Радионова
