По време на парламентарен спор, един депутат от новите управници на Румен Радев – Константин Проданов – отправи към политическата си опонентка Теменужка Петкова, следната реплика :
„…това, че сте си глътнали корема за снимка, не означава, че ставате за фотомодел…“
Има една граница, която разделя политическия спор от махленската простащина. И ако един народен представител е решил да замени аргументите с цинични подигравки по адрес на външния вид на своя политически опонент и то жена, то не е унизил нея. Унижил е единствено себе си!
Да кажеш на дама от парламентарната трибуна, че „си е глътнала корема за снимка“, не е остроумие.
Не е политическа критика. Не е дори реплика.
Това е изключително евтин и нескопосан опит да уязвиш политическия си противник, когато нямаш нужните интелектуални качества и по тази причина не можеш да спечелиш спора с аргументи и факти!
Истинският мъж не се доказва, като накърнява достойнството на една жена. Истинският политик печели с аргументи, а не с лични подигравки. Когато нямаш, какво да кажеш по същество на спора, започваш да коментираш външния вид.
Това не е сила. Това е признание за интелектуален и морален дефицит!
В този ред на мисли – да принизяваш народното събрание с квартална кръчма, в която грубиянщината и селяндурщината минават за чувство за хумор е неуважение и към самата институция! Защото парламентарната трибуна е място за идеи, решения и дебат, а не сцена за евтини лични нападки и място за демонстрация на селяния.
Народният представител трябва да бъде пример за поведение и уважение към институцията, а не пример за политическо безсилие, защитавано с обиди, най-малкото за демонстриране на простащина.
Днес мишената е Теменужка Петкова. Утре може да бъде всяка друга жена. Именно затова подобно поведение не бива нито да се подминава с усмивка, нито да се оправдава. Защото в момента, в който обидата се превърне в политически инструмент, уважението към институциите започва да умира!
Някой да обясни на този „прогресивен“ простак, че големият политик не се измерва с това, колко болезнено може да обиди една жена. Измерва се с тежестта на аргументите, с културата на поведението и с уважението към парламентарната институция! А, когато единственото, което обществото вижда от неговото участие в дебата, е реплика за корема на опонента му, това не е политическа победа. Това е политическо дъно! И най-вече – самоунижение!
И още нещо – истинският мъж не измерва силата си с това колко болезнено може да унижи една жена, публично пред телевизионните камери. Истинският мъж не търси аплодисменти с евтини подмятания. Не бърка грубостта с кураж и простащината и селяндурщината с чувство за хумор.
Да нападнеш жена за външния ‘и вид, вместо да се държиш достойно, оборвайки тезата ‘и с аргументи, не е проява нито на смелост, нито на остроумие.
Това е признание за безсилие!
Защото е типично за интелектуално бедните и невъзпитани хора, когато не могат да победят с аргументи в един спор, да започнат да използват обидата като патерица.
Това е простащина!
От най-евтината!
А, простащината не става по-малка, когато е изречена от парламентарната трибуна. Напротив – става по-срамна! Защото зад нея вече не стои случаен минувач, а народен представител. И това е най-тъжното в цялата история.
Ако Проданов, смята, че подобни реплики го правят силен, жестоко се лъже! Те не говорят за Теменужка Петкова. Говорят за самия него. За нивото на възпитанието му. За политическата му култура. И за сбърканата му представа, не само как трябва да се държи един народен представител, но и един истински мъж!
Истинският мъж, защитава достойнството на жените, дори когато са негови политически опоненти. Всичко останало е селяндурска изцепка, която за момент може и да привлече внимание, но оставя след себе си единствено отвращение и презрение.
Защото уважението не се печели с обиди, а мъжеството никога не се доказва върху гърба на една жена!…
Лично за мен, още по-интересно и по-показателно за „прогресивния“ морал, който тези опиянени от споходилата ги власт хора имат, беше защитата, която получи от собствената си колежка Ирина Асиова-Диамант.
Според нея пък, просташкото изказване на Проданов било… метафора.
Ееех, г-жо Асиова-Диамант… Това не е метафора. Това е лична нападка, насочена към външния вид на политически опонент и то дама!
Метафората е литературен похват. Обидата е обида!
Да се опитвате да превърнете едното в другото не е защита на бонтона. Това е опит за оправдание на недопустимото и просташко поведение на Вашия колега.
Още по-любопитно е друго. В същото изказване, Вие твърдите, че от „Прогресивна България“, никога не бихте обидили жена за килограмите, възрастта или интелекта ‘и. Ако е така, тогава защо защитавате реплика, насочена именно към външния вид на жена? Двете твърдения не могат да бъдат верни едновременно.
Политическата култура не се измерва с това, колко изобретателно можеш да преименуваш и оправдаеш една обида. Измерва се с готовността да излезеш и да кажеш : „Колегата сгреши.“ Толкова е просто!
Да наречеш обидата „метафора“, не я прави по-малко обида. Същото е, ако наречеш шамара „приятелско потупване“ – нито болката ще изчезне, нито пък обидата ще стане по-малка.
Истинското уважение към жените не се доказва с красиви декларации след скандала. Доказва се в момента, в който имаш смелостта да се изправиш, да се разграничиш и да осъдиш недостойното поведение – дори когато идва от човек от собствената ти парламентарна група.
Защото бонтонът не е да намериш по-елегантна дума за селянията и простащината. Бонтонът е да не ги допускаш!…
И накрая – към двамата защитници на този нов „прогресивен“ морал :
Г-н Проданов и г-жо Асиова-Диамант, жените не стават по-слаби, когато някой си позволява да ги обижда. Слаба става позицията на този, който няма аргументи и търси спасение в лични нападки.
По-дребен не става човекът, който е обект на подобна реплика. По-дребен става онзи, който я произнася и после търси оправдание с литературни обяснения, за да я представи като „метафора“.
Защото метафората обогатява речта. Обидата я опошлява!
Истинският мъж не доказва силата си, като унижава жена пред камерите, а истинският политик не търси евтини аплодисменти за сметка на чуждото достойнство. Истинският човек има смелостта да каже: „Това беше грешка“, дори когато грешката е на негов съмишленик и партиен другар.
Достойнството не се измерва с това колко силно можеш да нараниш някого с думи. Измерва се с това, да останеш на ниво, когато спориш с него.
А когато един народен представител оставя след себе си не аргументи, не идеи и не решения, а обидна реплика за нечий външен вид – това не е победа в политически спор.
Това е падение!…
Борислав Недев
