НАЦИОНАЛЕН ОДИТ НА ВСИЧКИ ДЪЛГОСРОЧНИ ЕНЕРГИЙНИ ДОГОВОРИ НА БЪЛГАРИЯПрез лятото на 2025 година руският „Газпром“ реши да прекрати тихомълком проекта си турски газов хъб, обявявайки го за „икономически нерентабилен“ или казано с други думи „нежизнеспособен“. През 2023 година обаче България вече беше въвлечена от служебния кабинет, назначен с указ на Румен Радев, в скъпоструващ договор за транзит на газ с турската компания „Боташ“, с аргумент, че договорът носи „топлина за всеки български дом.“За „ефективността и ползите“ от договора с „Боташ“ на посещение в България в началото на юни 2026 г. беше турският външен министърХакан Фидан, който съобщи, че Ердоган е дал указания въпросът да бъде решен възможно най-скоро:“Още от времето, когато г-н Радев беше президент, следим внимателно тази тема. Проведохме редица обсъждания както с него, така и с нашия президент и бяха дадени указания на съответните министри да работят за намиране на решение. Сега, когато той е министър-председател, обсъдихме въпроса и днес.“Договорът с турската държавна компания „Боташ“ струва на българските граждани до 4 милиарда евро, след индексацията по инфлационния процент. Това е над 500 000 евро на ден, заплащани за достъп до инфраструктура, без ефективно да се използва резервирания от България капацитет.Става ясно, че задълженията и ангажиментите, които страната ни е поела към Турция, са били не само икономически необосновани, но и стратегически пагубни. Решенията са взети в ущърб на националната енергийна сигурност и финансова стабилност на България. Така наречените „национално отговорни“ условия по договора са направени така, че при прекратяване на договора „Булгаргаз“ дължи над 2,3 млрд. долара неустойки.Всичко това е рефлектира и ще се отразява дълосрочно върху националния бюджет като натрупва огромен дефицит, който не може да бъде прикрит зад фасадното оправдание „технически грешки“.Ситуацията е показателна за тежките последици от лошо планирани и политически мотивирани енергийни проекти, които се реализират без адекватен икономически, финансов и регулаторен анализ и без защита на националния интерес.България е акционер в LNG терминала край Александруполис – стратегически проект, чието строителство започва през 2022 г., а търговската му експлоатация стартира на 1 октомври 2024 г.България е инвестирала и е собственик на 20% от терминала чрез „Булгартрансгаз“.И в момента България внася втечнен природен газ (LNG) от терминала в Александруполис, като внесеният от там газ е с 30% по-евтин от този през „Боташ“. Целият терминал на Александруполис струва около 470 милиона евро, от които 270 млн. евро са платени от ЕС, а ние сме инвестирали едва 16,6 млн. евро. С парите по договора за услуга с „Боташ“, който ще набъбне до 4 милиарда евро до 2035 г., можехме да участваме като акционери в множество такива терминали по целия свят.Когато провалът на турския газов хъб на руския газов гигант „Газпром“ се оказа ненужен дори за онези, които го прокарваха с пропаганден ентусиазъм, българските граждани остават единствените, които всеки ден заплащат цената на чуждите зависимости и местната управленска покорност. Затова:1. Незабавно публично оповестяване на договора „Булгаргаз – Боташ“ и съпътстващите тристранни споразумения „Булгаргаз – Булгартрансгаз – Боташ“, тъй като договорът засяга разходване на средства за милиарди евро и поети задължения на дружества със 100% държавно участие в енергийния сектор и дългосрочни (до 2035 г.) финансови и инфраструктурни ангажименти.Договорните отношения имат характер на дългосрочно обвързване за достъп до енергийна инфраструктура и поети фиксирани плащания, както и поет ангажимент за международен транзит към държави, извън ЕС, поради което не следва да бъдат третирани като обикновен „търговски“ договор с чисто частноправен ефект.Съгласно принципа, уреден в Decision (EU) 2017/684 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС, правната квалификация на енергийните споразумения се определя от тяхното съдържание и правни последици, а не от формалното им наименование, дори с формален етикет „търговски договор“, като в случая договорните отношения пораждат дългосрочни финансови задължения и ефекти върху енергийната инфраструктура и сигурността на доставките.2. Пълно оповестяване и независимо разследване на всички договори, меморандуми, споразумения и поети ангажименти, свързани с участието на България в руските проекти за турски газоразпределителен хъб и всички други дългосрочни енергийни споразумения с международно значение.3. Публичен отчет за всички финансови задължения и последици, неустойки, индексации, гаранции и дългосрочни бюджетни ефекти, произтичащи от дългосрочните енергийни договори.4. Търсене на политическа, административна и, когато са налице законови основания, наказателна отговорност от всички длъжностни лица, одобрили или подписали решения, довели до вреди за българската държава.5. Провеждане на последователна енергийна политика, основана на прозрачност, диверсификация, икономическа обоснованост и защита на националния интерес, без зависимости от външни политически или икономически влияния. България има право да знае какви ангажименти са поети от нейно име. Прозрачността е основно изискване на демократичната държава. Когато става въпрос за договори с многомилиардни последици за поколения напред, обществото има право да знае цялата истина. България заслужава независима и прозрачно управлявана енергийна политика, основана на дългосрочни интереси, а не на „наколенки“ и чужда диктовка. Именно българските граждани и българската икономика продължават да понасят последиците от решения, чиито мотиви, анализи и очаквани ползи никога не бяха представени публично в необходимата степен.ПЪЛЕН НЕЗАВИСИМ ФИНАНСОВ, ПРАВЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ОДИТ НА ВСИЧКИ ДЪЛГОСРОЧНИ ЕНЕРГИЙНИ ДОГОВОРИ ОТ СМЕТНАТА ПАЛАТА, ПО ИСКАНЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, СЪВМЕСТНО С АГЕНЦИЯТА ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ, ПОД ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ, КАТО ПРИ УСТАНОВЕНИ ДАННИ ЗА НАРУШЕНИЯ МАТЕРИАЛИТЕ БЪДАТ ИЗПРАТЕНИ НА ПРОКУРАТУРАТА.26.08.2026Цвета Кирилова
