Освободили са прадядо ми.
Имал е 2000 дка гори, пасища и ниви.
И шест деца.
Освободили са го от нивите, от кравите и овцете.
Баба ми разказваше.
Дошли в къщата в средата на септември 44 г.
РоZнаците с американски JEEP, а нашите милиционери с германски мотор с кош. Шест примата общо.
Отглеждал е 40 дка с люти чушки и 40 дка с аспержи, стотина овчици и шест крави.
Накарали са го да изкорени аспержите и чушките и да засее картошки.
Картошки надо ! Това кой ще го яде?! Буржоазна храна !
Имал е сделка с италиански търговец за аспержите.
България е била най-големият производител на аспержи в Европа. Произвеждали сме повече от Франция и Италия !
Три години се гледа този най-скъп зеленчук, за да дочакаш реколтата.
Баба разказваше – плачехме и изкоренявахме. После трябваше да купуваме и разсад на картофи.
Настаниха 6 в нашата къща. Беше голяма. Ние спяхме в плевнята.
Бяха като животни.
Не умееха да си сготвят, не знаеха как да си заколят кокошка.
Някакв гнусна каша ядяха първите дни, но после, като вкусиха месото, пощуряха.
Изклахме всички кокошки, за да плюскат.
Опитахме се да обясним, че трябва да останат за яйца. Забрави!
Искаха и овцете да колим.
Тата, вика, ходи в Търговище да се моли, та да ги спаси.
За първи път в живота си ядяха кисело мляко и сирене. Не знаеха какво е.
Останаха 18 месеца. После ги смениха с други.
Като се напиеха, ставаше страшно.
Правехме сливова ракия. Тата имаше цял декар със сливова гора. Изпиха ракията за месец. Не искам да ти разказвам повече…
Няколко пъти комунистите искаха да вкарат тата в лагер, но местните турци се вдигаха в негова защита. „Оставете човека, само добро е направил на всички“.
После ни взеха и земята.
После пренесохме с каруци камък по камък част от къщата чак в Дивдядово, до Шумен…И семена за разсад на чушките.
А днес с. Калнище пустее.
Последният жител , мой братовчед, го напусна преди години и са останали само руини на къщите. Заличиха го от картите.
И никой не пипа земята на прадядо ми.
Местните турци знаят, че е била негова…
Освободители, бе.
Мамич..ата ви, руzzzzка! Бял ден да не видите!
(Георги Георгиев)
