Колата ми е в гаража. Имам апартамент в града, който понякога навестявам. В лачен квартал. Жилището наследих от дядо си. И трите ни имена са еднакви. Стар моряк. Имаше татуировки, белези и разводи. Приличаме си. Почти. Не съм бил моряк. На улицата е спокойно. Харесвам кварталните магазини и ненавиждам големите хранителни вериги. Влизам в дюкяна и поздравявам. Само двамата сме. Същността ми и продавачът. Каня се да изброя желаните от мен продукти. Зад мен някой влиза. С периферното си зрение забелязвам, че е жена. Мога да почакам. Правя ѝ път да мине пред мен. Така съм научен. Винаги давам предимство на възрастни хора и представители на нежния пол. Късно ми е да се променям. Харесвам се така. Перманентно отстъпчив.
Поглеждам я. Тази, на която дадох предимство. Имам основателна причина. Не ми благодари. Оглеждам я подробно. Не бях длъжен да я пусна пред себе си. Сега се чувствам така, сякаш ме е прередила. Не я свалям, а ѝ направих услуга, жест, реверанс. По външния ѝ вид разбирам, че съм бил длъжен да ѝ отстъпя. Не ми го казва, но се вижда. Кльощава, с изкуствени джуки и напомпан бюст. Облечена е с яке и клин за тренировки. Сигурно има коремна преса с плочки.
Писнало ми е от клонинги. С устни като на риба. Имам чувството, че крача в аквариум. Жени с лица, наподобяващи шарани с цици. Сигурно се мислят за нимфи. Повечето от тях ги чукат рибари. Питам амфибията дали смята да ми благодари. За добронамереността. Задавам въпроса си от любопитство. Поглежда ме, но не ми отвръща. Защо всички мълчат?! Вероятно, защото ми личи, че нямам хриле.
Щом си русалка, тогава няма да ядеш краставици! Току що ги е сложила на кантара. Махам ги оттам и ги връщам на рафта. Ще чакаш, докато проговориш и реагираш човешки. Дотогава ще плуваш и събираш водорасли.
Започвам да диктувам на продавача своите милион и едно желания. Знам, че той ме подкрепя. Искам яйца, кашкавал, кисело мляко, бутилка вино, сирене, домати, краставици, магданоз, чай от праскова за уискито, фъстъци, протеинови вафли…
Златната рибка няма да ми изпълни желанията. Тръгва си. Дано не съм я обидил. Може да е глухоняма. Как тогава си е поръчала силикона в джуките и гърдите? Може да е изпратила съобщение. Да ми беше написала и на мен…
Откъс от „18“ на К. И. К.
.
Константин Кацаров – Автор
