„Наскоро осъзнах едно ужасно нещо: целият живот се свежда до една дума – „чакай“.
Винаги нещо чакаш. Чакаш кафето да изстине.
Чакаш лятото.Чакаш Нова година. Чакаш да падне астероид или котката ти най-накрая да се наяде. Чакаш съобщение във Фейсбук и обаждане по телефона. Няма значение на колко си – трийсет, седемдесет или пет. На четиридесет чакаш жена си от работа, а на пет – майка ти да те вземе от детската градина. И така чакаш и чакаш:
заплатата, края на филма, хубавото време на морето, да изгубиш излишните килограми
и да се появят първите сиви коси. Чакаш да надвиеш страховете си и да видиш падението на конкурента. Чакаш, чакаш, чакаш. Чакаш подарък или просто добра дума. Чакаш подлостта и трамвая. Чакаш доставката на пицата
и края на работния ден. И отново чакаш, чакаш, чакаш. Всички чакат, за всичко и винаги.
Дори полковникът чака писмо, въпреки че никой не му пише. Но най-важното е, че някой чака и теб.
Не защото му трябва нещо от теб, а просто – чака,
защото си Ти. Няма значение къде те чакат:
в интернет, вкъщи… Бързай към онези, които те чакат. Понякога им е достатъчно просто едно „мърр“, за да се чувстват спокойни, че Ти си там,
че си до тях.“
Виктор Малахов
