Списание Литература

Пламен Ангелов

Според стара индианска легенда един ден в гората избухнал голям пожар. Всички животни се разбягали ужасени във всички посоки. Изведнъж ягуарът видял колибри да минава над главата му, но в обратната посока. Колибрито летяло към огъня!  Миг по-късно ягуарът го видял да минава отново, този път в обратната посока. Докато бягал от пожара, ягуарът наблюдавала как колибрито продължава да прави това странно нещо. Накрая спрял и го попитал:

– Какво правиш, колибри?

-Отивам при езерото – отговорило то – взимам вода с клюна си и я хвърлям в огъня, за да го изгася.

Ягуарът се засмял.

 – Луд ли си? Наистина ли мислиш, че можеш сам да угасиш този голям пожар с тази малка човка?

– Не – отговорило колибрито-  знам, че не мога. Но гората е моят дом. Храни ме, приютява мен и семейството ми. Много съм благодарен за това. И помагам на гората да расте, като опрашвам цветята й. Аз съм част от нея и гората е част от мен. Знам, че не мога да изгася огъня, но трябва да свърша моята част.

 В този момент горските духове, които слушали колибрито, били трогнати от птицата и нейната преданост към гората и като по чудо изпратили проливен дъжд, който сложил край на големия пожар.

 Индианските баби  разказват тази история на внуците си, добавяйки: „Искате ли да привлечете чудеса в живота си? Свършете  своята част“.

Вие нямате отговорност да спасявате света или да намирате решенията на всички проблеми, а да се погрижите за вашето лично кътче от Вселената. Когато всеки човек прави това, светът се спасява.

  Art by Laron

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *