Толкова малко ни е нужно, а сме така алчни и ненаситни.
А животът е само миг от вечността, а ние – прашинки от вселената…
Това мое писание, е житейското ми кредо – колко малко ни трябва всъщност… една коричка хляб и шепа нежност…
ОСЪЗНАВАНЕ
Едва – когато осъзнаеш,
за колко малко си на този свят,
пред теб самия ще признаеш,
как времето си губиш в хлад.
Във спорове безсмислени и инатливи,
на собственото его подчинен.
Във стиснатите устни мълчаливи,
във погледа обиден и студен…
А всъщност толкоз малко ни е нужно.
Една коричка хляб и шепа нежност.
Една усмивка, поглед теменужен.
И мигове, равняващи се с вечност.
Една ръка, която да те милва.
Дори на прага да те чака зима.
Една душа, с която да се сливаш.
Едно сърце, в което да те има…
автор – val – Валентина Цвяткова
