Списание Литература

Поезия

Не ме търси по черната земя!

Високо съм. Живея сред звездите.

Там, дето няма страх и пустота,

там, дето раждат се мечтите.

Ръцете не протягай, че далеч съм!

Ще ме достигнеш само със сърцето.

При теб ще идвам нощем, като сън,

вълшебства да ти нося от небето.

Дали съм ангел, питаш…Може би.

Понякога те слизат на земята.

Щом видят нейде плачещи очи

те идат, за да върнат светлината.

Не ме търси по черната земя!

В безкрая съм. Живея сред звездите.

Отглеждам обич в лунните цветя

и пращам ти я тайно по мечтите.

На татко💙

Автор: Ивелина Радионова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *