ЛИСТОПАД
Падат листата, безшумно забравени,
а били са някога млади, зелени…
Приканва ги вече пъстро мълчание –
на есенни, златни килими…
В топло обагрени,
с вятъра танцуват листата…
Някак притихнали –
докосват ефирно земята…
Очакват да стоплят
навън самотата…
Човек да докоснат,
да зарадват децата…
***
Ах, колко красиво е!
Но са тъжни, но са тъжни листата…
Деница Вълева
Усмихни душата си – Деница Вълева
