Списание Литература

Поезия

Октомври

Топло слънцето грее. Гората

е в познатата своя позлата

и спокойно окото ми гълта

на октомври палитрата жълта.

Няма вятър и без шумолене

меко капят листата край мене,

и те сякаш недопроумели

какво беше, защо са живели…

Валери Петров

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *