РУМЯНА ЗАХАРИЕВА /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ
Румяна Захариева, родена в Балчик, завършва Английската езикова гимназия в Русе и славянска и английска филология в университета Friedrich Wilhelm в Бон. Тя е немско-българска писателка, поетеса и преводачка. От 1970 г. живее в Германия. През 1978 г. публикува на немски първата си стихосбирка „Крива затворена“, която осем години по-късно излиза от печат в България. 1990 г. следва на немски романът „7 Kilo Zeit“ – „7 кг време“ – претърпял 5 издания в Германия, а 28 години по-късно и 1 издание в България, озаглавен „РЪКАВИЦИ за СТУДЕНАТА ВОЙНА“ /изд. Хермес, 2018 г./ и 1 издание във Франция /Belfond, 2023 г./, и стихосбирката „Кръгло време“ на български – изданието спечелва конкурс на Министирството на културата. Захариева е автор на радиопиеси и поредици къси разкази за WDR – Западно-германското радио и др., на романите „Bärenfell“ – „Меча кожа“, „Transit- visum fürs Leben“ – „Транзитна виза за живота“ и др. Участва в литературни четения в библиотеки, училища и др.
Румяна Захариева е първият чужденец, пишещ на нематерния си немски език, носител на литературните награди на Северен Рейн-Вестфалия и LESE. Дългогодишен член е на Съюза на германските писатели и на немския ПЕН клуб, а от 2019 г. и на Съюза на българските писатели. Майка е на две дъщери, които обичат България и българския Език, има три внука и една внучка.
БЪЛГАРИЯ
Едно сърце, което сме готови
да натоварим с много мъка
и да го бием със криле,
а полетим ли,
да ни свети –
крилете да не скършим,
ако се блъснем
в чужда някоя планета.
***
ТРЪПНАТ ДРАСКОТИНИТЕ
по будната ми кожа.
Тази нощ разрових цялото небе.
Соленото небе разпених.
Ръцете си измих в небесно мляко.
По пръстите полепнали
останаха
ухание на плът,
звезди и
отчаяние.
***
ВОЙНА
Ти си врагът.
Прицелна точка.
Жертва.
Целувката ни – ничия земя.
Плътта ни – трескаво примирие.
Ти. Аз.Ти и аз.
И нашата война.
***
НЯМА ДА ЧАКАМ,
няма да моля,
няма да изкушавам.
Ще си взема тоя миг като мъж.
Ще си ида додето
последната спазма в сърцето ми
като ехо замира.
Ще си взема и спомен:
хлебарката дебнеща
в пукнатината над главата ми
и сърцераздирателния плач
на старото легло.
***
НЕЖНО ДОКОСВАМ
нозете на Бетовен.
Ти още си там.
Потъвам в подмолното течение
на твоя сън,
скачам пътьом
от кулата на Бонския Мюнстер…
А как ми се плаче понякога.
Искам да викна бездънно,
че да ме чуе Лорелай.
***
ОТЗЕМЯВАМ СЕ
От тази точка на излитане
до приземяването
е зинал кратер-сън.
От връхчето на езика ти
до соленото сърце на кашуто –
тръпка щастие.
Чакай ме отвъд границите
на съдбата.
Отземявам се.
