Загубих си крилата.
Дали не сте ги виждали?
Оставих ги
съвсем за малко тук.
Навярно (и логично)
кварталната чистачка
решила е, че… са боклук.
Те бяха снежнобели.
И черни си ги искам!
Душата е добър сапун.
Накисваш с много обич.
Добавяш капка вяра.
И ето – като в странен сън
отмиват се години,
пронизани от грешки,
отиват си обиди и петна.
Крилата ми са черни?
За мен са снежнобели.
А полетът е свобода.
/Катерина Хапсали/
