И ДИШАМ ТИХИ НЕОБЯТИ
… по хълма охрата пълзи, жълтее гърбавото било,
пленен от дивите лози, от дънера дъхти на гнило,
тъй тихичко си рохоли поточе в стихналия валог,
като че ли жужат пчели на припечето премаляло,
под закротената леска надипля листопадът свила
и повей мека топлинка над мене пладнето разстила,
денят катери своя връх, добър е Бог, че ми го прати! –
седя на топла туфа мъх – и дишам тихи необяти…
Валери Станков
23 октомври 2018 г.
гр. Габрово
