„Оазисът на моята пустиня“
Като оазис в пясъчна пустиня,
си ти за мене ден след ден.
Една любов неповторима,
с внезапен ритъм учестен!
Като мелодия позната,
гласът ти гали всеки път.
Докосва нежно сетивата,
а думите сами мълчат!
Като илюзия вълшебна,
пред мен изчезваш щом заспя.
За миг пропаднал съм във бездна,
но ти ме вдигаш към върха!
Като засвирило пиано,
под пръстите на някое дете.
Така със теб се чувствам само.
Любов…от неоткрити светове!
Автор
Петя Иванова
