Много се мина и малко остана.
Този живот аз на екс го живях.
Кръпка до кръпка и рана до рана
е сърцето ми цялото, а в душата ми – грях,
че не смогвах да бъда до тези, които
са имали нужда от мойта ръка
и мене са чакали – да изтрия сълзите им,
а аз по далечни места се пилях.
Че често раздавах любов без остатък
на хора, които не струват пара.
Събарях стени и надбягвах се с вятъра.
Жадувах за рамо – глава да сведа.
А нейде ме чакаха нежност и сила,
събрани в уюта на топли ръце,
но аз ги подминах, напред устремила
душа неспокойна и жадно сърце.
Аз извори търсих в пустини безводни
и семе засявах на камък студен.
И вярвах си сляпо, че стоплено с обич,
ще поникне и цъфне в един хубав ден.
И падах, и ставах, и тръгвах отново,
Пред никоя трудност глава не склоних.
През сълзи се смеех самотна и гола,
но за моите грешки никой друг не виних.
Много се мина и малко остана.
И последните чаши ще изпия на екс.
За вчера е късно, а за утре е рано.
Животът е само и единствено днес.
Автор: Златина Великова
