КЪСНО-ОКТОМВРИЙСКО
Забърках си коктейл от тишината,
а приказката в ъгъла си дреме.
Познавам си я. Същата, която
не ми се сбъдна никога навреме…
Но аз съм си добре. Сънувам тикви.
(Октомври е. Почти към края вече.)
На есен и самотност съм привикнала.
Ти просто на далечност ме обрече…
Признавам си, не станах Пепеляшка.
Не бях наивна, нито пък добра.
Не вярвах на вълшебните каляски,
които след дванайсет са лъжа…
Самичка си куцукам към мечтите.
Обувката ми някъде ме чака.
Октомври е. Забравих да попитам
кога ще е завършекът на здрача…
И все така, невидимо случайна,
на босо стъпвам, мишките подритвам.
Наум разказвам всичките си тайни.
Реално да се случа ли? Опитвам се…
Не съм родена, за да се оплаквам.
Прескачам се със слънчевите зайци.
А някаква орисница очаква
да бъда твоя. Ще й стискам палци.
Мира Дойчинова
