Списание Литература

Поезия

Такава съм.

Малко неудобна са ми казвали.

Доста нервна,

импулсивна.

Директна.

Зверски честна.

Понякога крайна.

Винаги справедлива.

Пълна съм с грешки,

може би и с грехове.

Ами такава съм.

О, не, не се оправдавам.

Въобще.

А си признавам.

Не съм перфектна,

по-скоро пълна с кусури.

Дето им викат..

Знам да обичам обаче.

И как обичам само..

Обичам ли, не пускам.

Здраво стискам.

Преглъщам. Прощавам.

Горя.

Такава съм си.  

Истинска до костите.

Малко неудобна са ми казвали.

Че съм.. И последният ми го каза.

Или май бях неудобна за егото му.

Егото Им.. преди него.

Един ти трябва, но да си “удобна”.

За извивките на сърцето му.

А не да пасваш на самочувствието му.

Че при любовта нагостиш ли егото.

Настъпва смърт.

Без възкръсване обаче.                                                                                        

Мария Куртева

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *