В прозореца на Есента
,, Съвсем не бързам. Лятото стои
със джобчета, преливащи от миди.
В нозете му – полегнали треви,
не искат да го пуснат да си иде.
Измислям много бавно Есента.
Примесвам цветове и тихи звуци.
И капчица по капчица с Дъжда
подреждам ноти в старите капчуци.
Съвсем не бързам. Няма за къде.
Не съм от птиците, които си отиват.
До мен подскача рошаво врабче
и ми припомня колко съм щастлива.“
Радосвета Аврамова (Caribiana)
