КАКВО СИ, ЛЮБОВКакво си, любов, ах, какво си, кажи!Защо все край тебе човекът кръжи?Защо ни изглежда животът по-нов,щом твойта надежда ни лъхне, любов?Тъй хвали те всеки, когато обичаи в майски пътеки сред розите тича,но щом убоде ни бодилът суров,крещим разгневени: „Какво си, любов?“Какво си, любов, ах, какво си, кажи!Защо все ловим се на твойте лъжи?Защо момък млад и старик философеднакво си патят от тебе, любов?Но тъкмо сме дали на себе си слово,че вече едва ли ще любим отново,отново долита познатият зови всеки те пита: „Какво си, любов?“Какво си, любов, ах, какво си, кажи!Защо твойта мъка тъй сладко тежи?Защо, вкусил ада, човек е готовотново да страдаКакво си, любов, ах, какво си, кажи!Защо все край тебе човекът кръжи?Защо ни изглежда животът по-нов,щом твойта надежда ни лъхне, любов?Тъй хвали те всеки, когато обичаи в майски пътеки сред розите тича,но щом убоде ни бодилът суров,крещим разгневени: „Какво си, любов?“Какво си, любов, ах, какво си, кажи!Защо все ловим се на твойте лъжи?Защо момък млад и старик философеднакво си патят от тебе, любов?Но тъкмо сме дали на себе си слово,че вече едва ли ще любим отново,отново долита познатият зови всеки те пита: „Какво си, любов?“Какво си, любов, ах, какво си, кажи!Защо твойта мъка тъй сладко тежи?Защо, вкусил ада, човек е готовотново да страдаВалери Петров
