Списание Литература

Поезия

Чакай ме… ИдвамЗабавих се… Изгубих се по пътя…По тъмни улички с незнайни имена…Към теб вървя… Във тъмното се лутам…Но чувам в мене твоето „Ела.!“.Отново си във бара и ме чакаш…Усещам как Душата ти кърви…Цигара палиш… А с ръка отмяташ…Онази мисъл, дето те гори…Поръчваш си поредното уиски…Салфетката изписана е в стих…Барманът започва май да чисти…А барът вече е ужасно тих…Лицето ти е тъжно, уморено…Очакваш ме… А аз към теб вървя…И тази нощ уискито проклето…Не те спаси… Не спря и мисълта…Усещам колкото много ме обичаш…И колко много те боли…Как името ми мислено изричаш…И парят във очите ти сълзи…Самичък си… Поредната цигара…Поредна чаша… Поглед замъглен…Поглеждаш към вратата… Мене чакаш…А въздухът с очакване е напоен…Вървя… Към онзи бар…  Вървя към тебе…Във тъмното се движа сам сама…Една Любов в Душата ми стаена…Ме води, за да гушна Обичта…Не спирай да ме чакаш… Аз ще дойда!Далеч от теб Душата ми кърви…Вярвай в нас! Дори и да е трудно…Ще те целуна страстно с първите зори… Елка Бърдарова27-ми Септември 2023 г.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *