Списание Литература

Поезия

Въпрос на вкус

Животът без фонданена глазура

не лепне сладко, леко нагорчава.

И има привкус на солени бури,

на гаснещ огън и на свечеряване.

Но някак си се уморих от сладост.

Изтръпна ми езикът. И небцето.

И захарта се стапя жизнерадостно,

оголвайки до истинност сърцето ми.

Оставам по какаови очи.

По себе си.

По мисъл. По без думи.

Ако на някой много му горчи –

отсреща е тавата със локума.

При мен е само… черен шоколад.

Безброй процента истинско какао.

Знам, че се свиква трудно със вкуса.

Но свикнеш ли… започва пристрастяване.

Caribiana

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *