ЧОВЕК СЪМ
(автор Росица Нинова)
Човек съм и нищо не ми е чуждо,
често сякаш в ада горя.
Тревожни мисли ме нощем пробуждат
за живота и за смъртта.
В плам изгарям щом усетя,
че ме предават или поругават.
Но щом утихна, продължавам пътя
с душа чиста и сърце в рани.
Хлябът ми чист е-не го клепам
с разни измами и гнусни лъжи.
С чиста съвест го слагам на масата,
залъкът не ми горчи.
Нищо човешко не ми е чуждо,
стъпка по стъпка я карам напред.
Преживявам успехи и поражения,
но с вяра в своя късмет.
Докога ще я карам-докато пътя свърши,
докато колелото се извърти.
Най-важно е да е по човешки-
съвестта да е чиста, духът да лети.
