Загуби се във нейните слова,
във римите и във гласа фатален,
и не разбра, че просто е жена,
в която се прикриваш най-безсрамно.
Помисли, че богиня е от рай,
от някаква планета нереална,
превърна я във твоя сладък май,
във люляци и във любов безкрайна.
Но щом докосна думите, света
и нейните дълбоки резки мисли,
събуди се облечен във печал,
блуждаещ в римите сребристи.
Нима очакваш да живееш в свят,
измислен и създаден от Богиня,
да се заровиш в нечии слова,
забравил липсата на мъжка сила?
Татяна Николова
20.11.2025
