НЕДОПУСТИМОСТ
Да те жадувам аз,
да те жадувам !
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен……
Това е толкова недопустимо…..
Защото ти все пак ще ме помилваш.
Главата ми ще падне на гърдите ти-
отсечена от мечс на въздишките.
Ще се стопят китарите,
додето остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло….
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви…
Минавам аз.
Минавам аз.
Недопустим като тъга.
Любомир Левчев
