Списание Литература

Поезия

ГРАДСКИ ДЕЦА

Смешно ли е? Аз се страхувам за вас, мои кафезни деца,

че не сте виждали още яйцето на дива птичка:

не сте яли от сурова пшеница зрънца

и не знаете защо по средата си зрънцето има чертичка.

Да бяхте стъпили върху трън, да убиете гущер,

да погледате сребърната къртица на извора,

как светкавици по листовятърните тополи се спущат,

а старите пепелянки се променят във нови ризи.

Не ви е ухапала светлината в очите на диво зверче,

бял сняг не сте виждали, река как приижда…

Страх ме е, мои деца, че животът ви ще изтече

като градска вода по тръбите. А тя слънце не вижда.

Ивайло Балабанов

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *