ПРОМЕНЕНА
По-мъдра ли станах… Но друга съм вече…
По-рязка. По-твърда. И много по-пряма.
Днес цяла съм в белези от купища грешки.
Добрата наивница вече я няма…
Прощавах предателства. Думи преглъщах.
В очите преливаха тежки сълзи.
Останах мечтателка в своята същност…
В доброто ще вярвам. Дори да боли.
Дали е от бръчките… Как ли е станало?
Но вече съм друга. Не си премълчавам.
Не крия симпатии. Ни антипатии.
С мълчание хапя. С думи ранявам…
Бодливата своя същност не крия.
Не зная дали съм по-мъдра… Обаче
не трия сълзите си. Вече хората трия…
Онези, които ме карат да плача…
ВАНЯ СТАТЕВА
