Списание Литература

Поезия

ДЪЖДЪТ ВАЛИ

Дъждът не спира да вали…

Отново чука по стъклата

и капките като сълзи

се стичат леко на земята.

Така и в моето сърце вали,

за кой ли път, дъждът не спира!

Не искам повече да ме боли,

не искам нищо да умира!

Кажи, защо избра, ти мен?

Заля ме, като дъжд пороен.

Още помня този тъжен ден,

в който се превърна в спомен!

Сега дъждът напомня ми за теб,

че нещо от мене си отива.

Една сълза в очите ми блести –

останала от обичта красива!

24.11.2019 г. Рена Маринова

( от ,, Огън от Любов“ )

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *