Искам сняг… Искам сняг! Да вали!
Да затрупа под преспи проблемите!
И снежинките – бели мечти,
да са всичките, само за мене…
И какво, че стопяват се? Нека!
Няма сметки сега да им правя.
Щом една белоснежна пътека
мойте стъпки в света ще оставят…
Да вали! Да покрие тъгите
с пелена от искряща надежда!
Да белеят щастливи елхите…
Всяка Коледа нека е снежна!
И да звъннат камбанки в простора –
детски смях – от снежинки по-чист.
Не, годината не свършва с умора.
Тя обръща най-белия лист…
И започва да пише наново
наште толкова светли надежди!
Искам сняг! Да повярвам отново,
че се сбъдват мечти. Неизбежно.
Автор: Мира Дойчинова-irini
