Списание Литература

Поезия

Провинция

Еднакво е, когато ръкопляскат –

или размахват пръстче за поука.

Отдавна съм приела като ласка

плесницата на уличната клюка.

Защото имам по-сериозни грижи

от суетата да ви се харесвам.

Аз трябва и да гледам – и да виждам.

Освен това – да ми се пеят песни.

А пък за песен трябва да е чисто

и светло пред очите и в душата.

Понякога наистина ми писва

да ви броя – приятел след предател…

И затова, каквито сте – такива,

в неделя изпълзели на площада.

Аз просто преминавам и отивам

на срещата със следващата младост.

Защото есента ми е красива.

(И още на любимия съм мила).

А нежността, която ви убива,

отдавна в моя дом съм приютила.

Защото и небето притъмнява,

когато му потъна във очите –

вместо плесник (простете) – ви прощавам.

Но зная, че не можете да спите.

Камелия Кондова

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *