Списание Литература

Поезия

…еехххх, въздъхнала гората! <3

Есента е крадла,

оплакало се лятото.

Тя краде зеленото от дърветата ми,

къса листата им.

Ще ме прогони с дъждовете си.

Есента е сочна, отвърнала лозата.

Тя налива гроздовете ми.

Сега съм трудна като жена.

Чакам линовете.

Есента е потайна, казала планината.

Крие се зад облаците и не знам

дори кога ме е нашарила.

Очаквам бури.

Есента е огън, изрекло полето.

Нейните угари почерниха стърнищата ми,

едва дишам.

Ето, диканите идват.

Есента е ослепителна, възкликнало слънцето.

Нейното златно и червено ме омайват.

Изнемощявам.

Есента, ееееееееех, въздъхнала гората. <3

Далина Янкова

#ШепичкаЩастие

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *