„Ще забравя всички цифри.
Годините, височината ти, километрите.
Цялата математика ще изчезне.
Ако душата ти пасва на моята…
Винаги ще ми стигаш.
И ще си до болка недостатъчен
да ти се наситя.
Ако душата ти пасва на моята…
Ще обичам невършенствата ти,
както мразя своите.
Ще игнорирам повърхността ти,
смазана от житейския хаос…
за да обичам сърцевината ти,
която винаги остава непокътната.
Ако душата ти пасва на моята…
Ще намирам път към нея
даже под мене да няма земя.
Ще те викам с пълно гърло,
докато гласните ми струни забравят
гласа ми …
Ако душата ми пасва на твоята…
стой в едно с мен,
докато не станем цяло.
Счупени и преди сме живяли.
Слаби, нецели.
Ако душата ми пасва на твоята…
имай смелостта да ме имаш.
Да ме пазиш като собствена плът.
Ако душата ти пасва на моята…
ще те обичам толкова много по много,
че цялата математика няма да стигне
да разбереш точно колко.
….
Ако душите ни никога не се срещнат,
и целия въздух на света няма да стигне
да не се заДУШАвам…“
Ariadnа
