Приятелите винаги остават
Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.
За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш’те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.
Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.
Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.
Димитър Ценов
