СНЕЖНАТА КРАЛИЦА
Аз съм родена някъде далеч на север,
където снегът не спира да вали,
където вилнеят бури – хали полудели,
и приказен дворец в тъмното блести.
Сама съм във огромния дворец.
И всичко наоколо е кристално и бяло.
Тишина. Пустота. По прозорците скреж.
Отразени в парченца от счупено огледало.
Те се забиват в човешкото сърце.
Превръщат го в буца лед. И то умира.
Омразата го сграбчва с ледни ръце,
и път към другите сърцето не намира.
От късче лед е моето сърце.
Сърце самотно и безчувствено.
Ледени… са моите ръце.
И недокоснати са мойте устни.
Такава съм. Дори не се усмихвам.
Но тайно копнея да бъда обичана.
Всяка вечер с луната безмълвна притихвам
и само пред нея душата си разсъбличам.
Но ти дойде… и ме прегърна нежно.
И разтопи… сърцето ми от лед.
Така се развали магията ми снежна.
Аз влюбих се в живота и във теб.
Превърна ме в жена гореща,
повярвала на твоя нежен зов.
За мен съдбовна беше тази среща.
Най-сладката целувка е любов.
<<Вероника Костова–RoNi>>
