Списание Литература

Поезия

Стойност

Многоточието вече не боли.

(За)обичах даже тишината.

Някога навярно съм била

от другата страна на сетивата.

Закодирала съм много бяло.

Пред мен е чисто. Зад мен е стих.

Дали е грешно и дали е право?

Няма как да знам.

Оставих книга, подпис, име.

Пред мен е светло. Зад мен е стих.

Душата ми написа, че е скъпо.

(За стойността не питах…)

Цената я плати сърцето.

© Irina Gabrovska

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *