Списание Литература

Поезия

И те е намерила щастливката, Дани!😊#вдъхновено

СЛЕДИ

Недей да величаеш мойто его,

със думите присъщи за големите.

Пред техните таланти се заклевал,

аз тъй и не посмях да съм на сцената…

Прожекторите светят за аплаузи,

но търсех те по лунната пътека,

в морето и във есенните залези,

по пясъчните стъпки на поетите…

Да, зная че и ти си ме предсказала,

напук на всички тайни съзаклятия.

От Господ май не съм миропомазан.

(Все още помня няколко разпятия.)

Аз пак ще се завия с тишината,

но ти ме преоткривай непрекъснато!

Безгласно два живота изкрещях

и в двата от болезнено възкръсване…

Закриляй любовта ни с всяка дума

написала тъгата и блаженството,

а щом те обвиняват във заблуда,

ти просто отмини със… съвършенство.

                               ©стихопат.

                                Данаил Антонов

                                              07.09.2023

Отминала бих всички предсказания

с отлично отиграно безразличие.

С Любов не бих била във пререкания –

опазил Бог, при нейното величие.

Ни его, ни достойнство са ми пречили,

когато полудяло съм се влюбвала.

Очи да избодат да са понечили –

аз никога душа не съм погубвала.

Не ме учи на сложно поведение,

когато сам не спазваш предписания.

А опцията “ Чувства в неведение“,

създава само страшни разстояния.

И ражда болка в много нежни погледи.

Вгорчава и най-сладката усмивка…

   P.s. *Поне оставяй повече следи,

да те намери някоя щастливка!

                         9.09.23, Рада Цонева –

                         Поетесата с метлата

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *