Човечност
„Вървя“
Вървя си по безкрайната алея,
вървя и мисля си за Нея,
вървя си и опитвам се да проумея –
човек ли е или от приказките фея…
Вървя си, хората ме подминават –
бързат, с времето се състезават,
а аз вървя си със спокойна стъпка
към мойта слабост, страст и вечна тръпка!
Вървя си, гледам замечтано
и мисля си едничко нещо само –
че аз съм най-големия щастливец –
на съвършенството да бъда очевидец!
… Вървя си по безкрайната алея,
усмихвам се, наум си пея,
вървя си и усещам, че живея –
животът ми започна с Нея!
@ЧоВечност.
