Списание Литература

Поезия

ОСТАВАМ СЕБЕ СИ

Аз никога не съм била в тълпата…

Не се прикривам зад гърба на другите.

Ако сгреша, признавам си вината.

Със действията си стоя зад думите.

 Реша ли нещо, вярвам, че ще стане.

И не признавам „може би“, „дали“…

За мен това са жалки оправдания,

прикрита нерешителност, лъжи…

 На чуждо мнение не съм робувала.

Не ме е страх от собствените грешки.

Единствено сърцето ми диктува

как да постъпвам правилно, човешки…

Аз просто нямам място сред тълпата.

И никога не съм една от многото.

Но истинска съм с грешките, с вината…

И себе си да бъда само мога…

ВАНЯ СТАТЕВА©

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *