Споменче от тази дата, част от книгата ми „Високо“ – поздрав за новите ми приятели тук.
В ПОЛЕТ
Днес уча мисълта си да лети –
в свободен полет, не по Виа Понтика,
без нуждата от влакови стрелки,
а с порива към нови хоризонти.
Макар и уморена, помъдряла,
цинична често, може би, дори,
понякога рискува да е бяла
и с чистотата си наивна да искри.
В наивността си тя се чувства жива,
с очи, до дъно пиещи света.
Наивна да е – страшно ѝ отива.
/Да, независимо от възрастта./
Ще преоткрива с радост вечни истини,
ще вярва и ще страда. Пак ще вярва.
Със знанието, мъката неискана
ще идва пак и ще засяда с хляба.
Но да лети! Посоките да бърка,
но волна да е с вятъра и с птиците.
Че мисълта е бялата ми църква.
Недейте я строява във редици!
Кина Маринова
05.02.2019 г.
