Ако утре няма да ни има
Михаела Рашева
Ако утре няма да ни има
днес ще бъдем ли навярно по-добри
ще сеем ли сред мислите си зима
и ще пораждаме ли във очите си сълзѝ.
За себе си ще бъдем ли, ний, бреме
ще изтрием ли със длани нечия тъга
ще посветим ли на приятел шепа време
и красиво ще усмихнем ли деня.
Ще изпълним ли с любов сърце разбито
ще целунем ли поне една мечта
топло близък ще прегърнем ли и тихо
ще пробудим ли с надежда утринта.
Ще поздравим ли с дума блага
ще простим ли всички грешки зад гърба
и мир душевен, тамо, за награда
ще си подарим ли под гръдта.
Ще закърпим ли със обич всяка рана
ще вдъхнем ли на слабия кураж в света
ще загърбим ли лъжи и его, драми
и ще оставим ли добро-следа.
Ще сгреем ли душата вяла
ще забравим ли за малко гордостта
и за близост, Боже, закопняла
ще ѝ открехнем ли към някого врата.
Ако утре няма да ни има
днес ще бъдем ли невярно по-добри
зло и фалш, омраза, да подминем
и живот със смисъл да си посветим.
