Списание Литература

Поезия

НО САМО КОГАТО…❤

Недялко Йорданов

Когато се спуснат жестоки мъгли…

Когато безжалостен сняг завали…

Когато е никакво… Нощ или ден…

Макар и случайно спомни си за мен.

Извикай ме някак… В студения мрак…

Без никаква дума и никакъв знак…

И аз ще се върна при теб… Споделен…

Но само когато си спомниш за мен.

Но само когато светът ти тежи…

И всичко… и всичко на мен разкажи…

Ще видиш… Ще светне простора зелен…

И нека тогава забравиш за мен…

Но аз ще те чакам незнайно къде…

И скрит зад голямото синьо перде

когато е никакво… нощ или ден…

ще дойда, щом само си спомниш за мен.

Така ли ще бъде… Кой знае… Дали?

Сега сме щастливи и живи, нали?

И ти не си друга… И аз не съм друг…

Ела… Докосни ме… Аз още съм тук…

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *