Списание Литература

Поезия

Градски ритми

Градът и днес е със стария балтон

– онзи черния на бели точки,

със лица навъсени,

застинали във „фасон“,

изгубени в забързани поточности.

Препуснах аз, в галоп, със замах,

усмивката като тесто разточих,

да зърна исках в този сив нюанс

поне един вдъхновен,

носещ в себе си чиста обич,

че градът не е за черно – бяло,

на дъгата цветовете му подхождат,

трябва му сърце – от багри оживяло,

и много повече любов – да го сгрява.

Автор: Наталия Неделчева

10.02.2026 г.

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *