ЖИВИ
Не е напразно! Истина е, че сме живи.
Избрахме пътища да извървим –
с посоки всякакви – лъжливи,
подвеждащи, но и красиви,
по пътя им да се дивим
на гледки, хора и простори.
Това е пътешествието ни – Живот.
В началото му никой не говори,
в средата – пее, плаче или спори,
а в края – там е трудният въпрос.
Какво след него ни очаква.
И тръпнем в лутане и страх.
А страшното е преди него –
как ще се преборим
с онази същност скрита в нас.
Как на въпросите да отговорим.
Как да я укротим.
Да се смълчи
илѝ да я приучим да говори…
А всъщност трябва ли със нея да се борим
или след нея да вървим.
Да разчетем езика ѝ вълшебен.
Посоките по нея да скроим.
Да се заслушаме във оня скрит молебен,
в сърцето ни, когато тя мълви.
Не е напразно! Истина е, че сме живи!
Дали обаче е така?
Отново някой проговаря,
въпрос отправя в пълна тишина:
Когато в нас сърцето бие,
когато следваме гласа във нас –
достатъчно ли е, за да живеем?
И сигурни ли сме в това –
една ли същност в нас е скрита.
И разпознаваме ли истинския глас?
РУМЕНА
31.01.2026
