Списание Литература

Поезия

НЕЗАМЕНИМИ ХОРА казват няма,

простете, моля, но грешат…

Кой може да замести татко, мама,

или любимият, до теб изминал своя път?…

Кой може да замести рожба свидна,

сестри и братя, кой ще замени?…

Незаменими хора има,

по тях сърцето все кърви…

След себе си оставят болка,

безсънни нощи, чувство за вина,

оставят спомени, които парят

и празно място у дома…

И всеки във сърцето си ги носи

във празник, в делник, в пек и мраз

и мислим, че са горе, на небето,

а всъщност те живеят вътре в нас…

РОСИЦА  ГРИГОРОВА

изображение- интернет

Оставете гласа си

0точки
Upvote Downvote

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *