Поезия
Михаела Рашева
Та, тя е цялата поезия
нима ще можеш да я впечатлиш
в очи ѝ с бездни, куп съзвездия
с’сърце, което не търпи каиш.
С душа от лирика изваяна
с чувствителност, тъй тежка, там
с апатия към думи недодялани
и в гърди ѝ с буен плам.
Та, тя е цялата емоция
бурни в коси си вплела ветрове
бълва огън и на порции
страхливите, изгаря ги, мъже.
С усмивка на дете, тъй чиста
с достойнство в тоя подъл свят
честта си брани напористо
и гара не е, там, за всеки влак.
Та, тя е цялата поезия
неграмотен ли си, запомни
ще те удави в своите безбрежия
и душа си пак във стих ще прероди.
