•СПОМЕН•
Луната прероди се в слънце,
а теб те няма… Не заставаш
пред мен отново… Аз изтръпвам
с отсъствието ти. (Не ми минаваш.)
Лятото търкулна есен.
Дъжд вали във мене сякаш…
Светът би сбъднал се в чудесен,
ако до мен бе ти. (Не се забравяш.)
Есента премина в зима…
Натрупа сняг. Ти блян оставаш
все още в мислите ми. Но те има
дълбоко във сърцето ми.(И не минаваш.)
После всичко стана пролет.
И лято пак – със дъх изгарящ…
И помня още как те имах.
И все си в мен. Във мен оставаш.
И превъртяха се сезоните,
години няколко се сляха.
Обаче, ма*м*ка му, любовите
не се предадоха. И оцеляха.
#РазказиВКуфар #българскапоезия #любов #спомен #сезони
