ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ
Аз няма да умра като хората.
Аз просто ще престана
да те сънувам.
А това е немислимо…
Иначе ще изглеждам замислен.
И времето ще се нарича Големия Сън.
И изведнъж ще разбера всичко.
И ще въздъхна: Не можа ли
някоя по-прилична смърт
да ме избере.
– Ти от кой край си? –
ще започне тя.
– Аз съм от края на света –
ще завърша аз.
Но преди да се случи всичко,
ела още веднъж, мое вечно момиче.
Донеси ми наглата усмивка,
с която те гледах
първия път.
Тя е скрита в тенекиената кутия
от бисквити,
кръгла като нашия лунен вятър,
ръждясала като ветропоказател ¬
кутията, в която крия
пистолета на баща ми,
защото…
Аз няма да умра като хората.
Любомир Левчев
