Отива си лятото… босо, разрошено,
с посипано в златни лунички лице.
Подсвирква безгрижно. Със себе си носи
надежда и обич, и смях, и море.
Тръгва си влюбено… Помургавяло…
С лъчите на слънцето в светли коси,
запазило спомен за момичета в бяло,
за дръзки момчета, за летни мечти.
Тръгва си лятото… Някак не бърза…
Помахва с тъга. С брега се сбогува.
По стъпките влюбени пак ще се върне.
Своето лято всеки сънува…
Ваня Статева
художник: Оля Трендафилова
