СБОГОМ, ЛЯТО
Голо и босо – изнизва се лятото.
Изкъпа го снощния, проливен дъжд.
Тихо пристъпи по пясъка милото
и изчезна – ей тъй, на шега, изведнъж.
Прегърна морето, полето и птиците,
дето се стягаха за дълъг път.
После погледна жално към жиците,
бяха самотни, без птичата гръд.
От плод натежала, увисна лозницата,
тя чакаше трепетно пак есента.
Във златна премяна блесна кралицата,
земята ни приказна пак засия.
30.08.24
Виолета Колева
