Любовта ми боли. И се свива във ъгъла.
Плаче тихо. И плаче сама.
Ослепяла отново… и пак се излъгала.
Няма сили за повече. Знам.
Хайде, стига, любов.Преглътни си сълзите.
Изправи се. Да, знам, че боли.
Но сме глупави двете. И вярваме в приказки.
(Кой не вярва в красиви лъжи?)
Хайде, стига, безумнице! Нека си тръгваме.
Той не иска ни мен, нито теб.
Да, излишни сме. И да – тъжно е.
Или пък… всъщност не е.
Тъжно беше достатъчно време.
И достатъчно време боля.
Ти си цялата в рани. Аз – до смърт уморена.
Не е тъжно. А просто е край.
Радосвета Аврамова (Caribiana)
